Живот на списанието и портала на катедралната неделна фамилия
8 март 2013 г. 12:31
Самият той е стоял в катедралата през целия си живот. Той се премества от унгарско училище - първо в началното училище във Войводина, след това в гимназията в Nagykapos - в Братислава, във факултета по химическо инженерство на Техническия университет. Това не е случайно, той винаги е бил привлечен от природните науки, езиците не са били сред любимите му предмети. Тъй като носехме училищното бюро заедно от пети клас до дипломирането, добре си спомням колко много не ми харесаха писмените документи от словашки, немски, но особено от руски - нито устата му, нито писалката му стояха върху него. Професор Lajos Géczi винаги пускаше голяма част от своята строгост, за да не развали чистия индивидуален сертификат на момчето. Ледът бързо се счупи в кампуса. Едва ли исках да повярвам на ушите си, когато след няколко години той заговори словашки, дори акцентът му почти напълно изчезна. Той изнася лекции в университета на словашки език, пише научни трудове на английски език, но чете и на руски език. Ако искате, нямате нужда от специални езикови умения, все пак ще отидете.
„Ако сравня езиковите си умения в гимназията с днешните, небето и земята“, казва той. „Още в началото срещнах хора, които живееха в общежитието, с които и до днес съм в добри приятели, те помогнаха. В химията не е важно правилното произношение, а експертизата и с това не е имало проблем. С хора като научния комунизъм и други подобни трябваше да се работи. За щастие те не оцениха как казвам, а какво казвам. " Руснакът от своя страна си навлече неприятности и това е очевидно и днес. Но това важи и тук: ако някой практикува езика, чете много, просто влиза в него. Той беше в Русия със студенти и нещо му се лепна, той винаги разбираше предметите. „И балет“, каза той. "Не съм участвал в сериозни философски спорове и на езика на Пушкин."
Плюс работа, която ви дава предимство
Междувременно той самият е обикалял цяла Европа, като обикновено е играл в чужбина на английски. „Когато отивах в Тулуза, Франция, взех езиков курс за половин година. И все пак, когато излязох, не разбирах много. Оплаках се на изследователите там. Те отговориха, че не трябва да се учудвам, те са по същия начин с него, защото там не говорят официалния френски, а диалект. Затова преминахме на английски. Разбира се, французите не го харесаха много, но се примириха с него. "
Брат и сестра й също са химици
Той вече беше решил в гимназията да стане химик. Между другото, по-малкият му брат Пол и сестра му Зсузи също избраха тази кариера. „Кандидатствах в Братислава за химия и аналитична математика. Записваха и за двамата, през лятото имах време да мисля къде да отида сега. Преформирах си, че математиците са по-сухи хора, малко по-далеч от природата и ме интересува повече как работи в природата. По времето, когато завърших университет, бях намерил отговори на много въпроси „как работи“, като например защо небето е синьо, а тревата е зелена. Освен това по това време химията започва да се развива силно и през 60-те години са построени няколко химически завода. В Vajan беше направена и малка Slovnaft, построена до покачването на цената на петрола през ’73. Тогава, точно когато завърших, той спря. ”