СЪВМЕСТНО ДВИЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно значението на европейската памет за бъдещето на

Изберете езика на вашия документ:

  • bg - български
  • es - español
  • cs - чещина
  • da - dansk
  • от - Deutsch
  • и - eesti кил
  • ел - ελληνικά
  • en - английски
  • fr - френски (избран)
  • ga - Gaeilge
  • hr - хърватски
  • то - италианско
  • lv - latviešu valoda
  • lt - lietuvių kalba
  • ху - маджар
  • mt - Малти
  • nl - Nederlands
  • pl - полски
  • pt - португалски
  • ро - роман
  • sk - slovenčina
  • sl - slovenščina
  • fi - suomi
  • sv - svenska

СЪВМЕСТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

значението

подадена в съответствие с член 132, параграфи 2 и 4 от процедурния правилник

за замяна на следните предложения за резолюции:

относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа

Michael Gahler, Andrius Kubilius, Rasa Juknevičienė, Željana Zovko, David McAllister, Antonio Tajani, Sandra Kalniete, Traian Băsescu, Radosław Sikorski, Andrzej Halicki, Andrey Kovatchev, Ewa Kopacz, Lukas Mandkorovička, Alexander VietbietaŁ, Aleksandrovka Katarzeva Владимир Билчик, Иван Štefanec, Liudas Mažylis, Loránt Vincze, Arba Kokalari/заместник>

от името на групата PPE

Кати Пири, Изабел Сантос, Свен Миксер, Марина Калджуранд

от името на групата S&D

Михал Шимечка, Фредерике Рийс, Рамона Стругариу, Каталин Чех, Ондржей Коважик, Влад-Мариус Ботош, Изаскун Билбао Барандика, Ян-Кристоф Етен, Шийла Ричи, Оливие Шастел, Петрас Ауштревичус/Депутат>

от името на групата Renew

Ришард Antoni Legutko, Анна Фотига, Tomasz Piotr Poręba, Dace Melbārde, Витолд Jan Waszczykowski, Ryszard Czarnecki, Ядвига Wisniewska, Богдан Rzońca, Анна Zalewska, Яцек Сариуш-Волски, Grzimudałowskińskaławnskaławnski, Joławłowski Jołowski, Jołowski-Jołowski Joławska Joławski Jołowski Jołowski Jołowski Jołowski Jo, Беата Мазурек, Анжелика Анна Моджджановска, Беата Кемпа, Патрик Яки, Чарли Ваймерс/Депутат>

от името на групата ECR

Резолюция на Европейския парламент относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа

Европейският парламент,

- като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз като общност, основана на общи ценности,

- като взе предвид изявлението, направено на 22 август 2019 г. от първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и от комисар Вера Юрова, с оглед на „Европейския ден за възпоменание“ за честване на жертвите на всички режими тоталитарен и авторитарен,

- като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г.,

- като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно шестдесетата годишнина от края на Втората световна война в Европа (8 май 1945 г.) [1],

- като взе предвид Резолюция 1481 относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 26 януари 2006 г.,

- като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателно право [2],

- като взе предвид декларацията за европейската съвест и комунизъм, приета в Прага на 3 юни 2008 г.,

- като взе предвид декларацията си относно провъзгласяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008 г. [3],

- като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейското съзнание и тоталитаризма [4],

- като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта на престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM (2010) 0783),

- като взе предвид заключенията на Съвета от 9-10 юни 2011 г. относно паметта на престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

- като взе предвид декларацията от Варшава от 23 август 2011 г. за Европейския ден за възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,

- като взе предвид съвместната декларация от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите-членки на Съюза в чест на жертвите на комунизма,

- като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. след "призива на Балтийско море", отправен от 45 граждани на тези три държави,

- като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от няколко национални парламента,

- като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че 2019 г. отбелязва 80-годишнината от началото на Втората световна война, която причинява човешки страдания в безпрецедентен мащаб и води до окупация на европейските държави в продължение на много десетилетия;

Б. като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписаха пакт за ненападение, известен като германско-съветския или пакта Молотов-Рибентроп, чиито тайни протоколи разделяха Европа и териториите на независимите държави между двата тоталитарни режима според сферите на влияние, проправящи пътя за избухването на Втората световна война;

В. като има предвид, че сред преките последици от германско-съветския пакт и германско-съветския договор за приятелство, сътрудничество и делимитация от 28 септември 1939 г., можем да броим: инвазията в Република Полша, първо от Хитлер, след това от Сталин две седмици по-късно, който жестоко лиши страната от нейната независимост и представлява безпрецедентна трагедия за полската нация; избухването на комунистическия Съветски съюз на агресивна война срещу Финландия на 30 ноември 1939 г .; окупацията и анексирането през юни 1940 г. от Съветския съюз на части от румънска територия, които никога не са били върнати; и анексирането на независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г. като има предвид, че след поражението на нацисткия режим и края на Втората световна война, следвоенната ера е синоним на някои държави в Европа с възстановяване и помирение, докато други остават в продължение на половин век, подложени на диктатури, понякога под окупация или пряко влияние на Съветския съюз и лишени от свобода, суверенитет, достойнство, основни права и социално-икономическо развитие;

Д. като има предвид, че ако престъпленията на нацисткия режим бяха съдени и наказани по време на Нюрнбергския процес, остава спешно да се повиши общественото мнение, да се изготви морална оценка на този период и да се проведат съдебни разследвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури;

Е. като има предвид, че в някои държави-членки законът забранява комунистическите или нацистките идеологии;

Ж. като има предвид, че европейската интеграция от самото начало беше отговор на страданията, причинени от двете световни войни и нацистката тирания, довела до Холокоста, както и до разширяването на тоталитарните комунистически режими и недемократичността в Централна и Източна Европа Европа и като има предвид, че тази интеграция е позволила да се преодолеят дълбоките разделения и ожесточените военни действия чрез сътрудничество и интеграция, да се сложи край на войната и да се гарантира демокрация в Европа; като има предвид, че за европейските страни, пострадали от съветската окупация или от комунистическа диктатура, разширяването на Европейския съюз от 2004 г. бележи завръщането им в европейското семейство, към което принадлежат;

З. като има предвид, че паметта за трагичното минало на Европа трябва да се запази жива, за да се почетат жертвите, да се осъдят извършителите на престъпления и да се положат основите за помирение, основано на истината и работата по памет;