Собствена мрежа на еврейския генерал

02 декември 2020 г. - 16. Кисле 5781

Собствена мрежа

Малки инструкции: Жените също си помагат, ако моделът на плетене не работи. Снимка: Александър Щайн

Плетивачките се срещат в „Ариаднефаден“ от три години. Те искат да учат и търсят промяна

Един бод отляво, един отдясно, иглите щракат тихо: няколко жени идват веднъж седмично в центъра за срещи на Porz на синагогата в Кьолн и плетат заедно. Въпреки че кафето и бисквитките са готови на масата, едва ли някой прекъсва работата им заради това.

»Ariadnefaden« е името на техния клуб, който съществува от добри три години - с променящ се състав. И от кой лабиринт трябва да ги изведе нишката? »От лабиринта на ежедневието«, казва инициаторът Поуховицкая: »Ставане сутрин, седене вкъщи до вечерта: Това са пътеки, които не водят никъде, ако не работите и не учите.«

Днес се раздават подаръци: Edit Poukhovitskaia е донесла комплект аксесоари на всеки участник в своя клуб, за да улесни плетенето за нея. Беше ли в продажба, казва тя. Открила е и много добра вълна. "Можете бързо да плетете шапка и шал на дебели игли." Поуховицкая е показала няколко чилета на показ. "И ако пише чорап прежда, не се отлагайте: можете да направите най-невероятните неща от нея."

Хоби През 2010 г. счетоводителката се пенсионира: след няколко месеца у дома с книга и котка таванът падна върху главата ѝ. Тя търсеше колеги-агитки за своето хоби. Винаги плетеше, дори срещу заплащане: Когато дойде в Германия през 90-те, тя не можеше да говори езика и живееше на социални помощи. Затова тя отиде в специализиран магазин и се предложи като плетачка. Там тя прави мостри, докато най-накрая намери работа в професията, която е научила.

Мъжете не идват на следобедния кръг, предимно жени в напреднала възраст. Те поне са имали иглите в ръцете си: ако жените в бившия Съветски съюз са искали да носят нещо красиво, те обикновено са трябвало да го правят сами. След пристигането си в Германия вече нямаше нужда: нещо, което сами изплетехте, не е дори по-евтино от дрехите в магазина.

Многозадачност Но това е толкова приятна творческа дейност. „Успокоява те“, съгласяват се участниците. „Това е единственият начин да правите две неща едновременно: да плетете и да гледате телевизия, да плетете и да се возите в метрото, да плетете и да слушате музика“, казаха героините на многозадачност. „Взимам плетенето си със себе си на почивка и в самолета“, казва Поуховицкая: Какво, иглите не се отстраняват като предполагаемо оръжие? - Още не, особено след като на него винаги виси полуфабрикат с пуловер.

Тя ги имаше със себе си в болницата онзи ден. За щастие съквартирантът също плета, така че престоят им беше забавен и за двамата: „Това е като терапия за нас“, казва дългогодишният художник на игли. „Искате да направите нещо, дори ако наистина не се нуждаете от него.

Съседът плете неща за деца и ги изпраща в дом. "Добра идея, помисли си Поуховицкая:" Докато можете да помогнете, вие сте човек. В противен случай сте полезни само за собствената си котка. “„ Съвсем същото е “, потвърждава Светлана Музиканте с въздишка. Така че ръководителят на клуба върти идеята допълнително: Можете да плетете неща за базара WIZO или бебешки шапки за семейства в нужда от цял свят.

Упражнение Но това все още е далеч. Защото първо тренирате. Евгения Симкина се бори с ажурния модел на предната част: дупките са твърде големи за нея. За трети път тя разбърква редиците. Тя седеше на него до един часа през нощта и също помоли Едит Поуховицкая за съвет по телефона.

Юлия Алекбарова също се бори с конците си. Колко шева да нанесете за кръста: За съжаление, тя не е плела от много години, пръстите са забравили сложните циклични движения. Вече е отново: „Тялото помни“, конзолира учителят. Алекбарова идва едва за четвърти път: „Трябва да научиш нещо, когато имаш много време.“ Тя учи немски и плете.

Всички те все още искат да научат нещо. Светлана Музиканте пита за компютърния курс в центъра за срещи. „Искам да мога да правя не само обаждания по Skype, - казва тя. Не можете да разчитате на децата да ви научат на това. "О, да", жените знаят това. „Децата казват: седнете и си запишете кои клавиши трябва да натиснете“, казва Марина Мична, докато размотава топка дарена ръчно предена латвийска вълна. „Но искам да разбера как работи всичко. Тъй като клавишите се променят, когато програмата се промени. «С безкрайно търпение тя разплита нишката, която продължава да се опитва да се заплита.

Комуникация От време на време идва жена, която не говори руски, тогава всички говорят немски. Забелязвате и културни разлики при плетене: германците увиват конеца около показалеца си, руските жени го оставят да се плъзга между два пръста. „Има и жена, която изобщо не обича плетенето. Комуникацията е важна за нея “, казва Поуховицкая. Кой колко може: най-красивите ансамбли, прости шалове или изобщо нищо - няма значение.

И кой трябва да носи всичко това? „Праправнучката ми дори не иска да си свали палтото“, гордо съобщава една баба. Юлия Алекбарова няма никакви надежди в това отношение: „Внучките ми са на дванадесет и 15 години, имат свой вкус и ще внимават да не носят продуктите ми.“ Момичетата могат сами да решат всичко: какво да облекат, кои тапети и Кои мокети искат в детската стая, тя се оплаква на групата: „Не мога да разбера това.“ Светлана Литчак: Времената се промениха, децата имат своя специална мода. „Права си“, казва тя и продължава да плете.