Säv, säv, susa “екранизация на стихове за Рюген
„Schilf, Schilf, rausche“, тези три думи останаха в главата ми, тъй като през 2014 г. държах едноименните стихотворения на шведския поет Густаф Фрьодинг (1860–1911). Клаус-Рюдигер Учик беше прецизно го превел на немски в продължение на десетилетия. По това време го посетих в апартамента му в Мюнхен, за да поговорим за планирана екранизация на друго стихотворение на Фрьодинг.
Но Utschick винаги бълнуваше за REED, REED RAUSCHE, свиреше ми го на пианото и пееше заедно с него. По някое време си казах, че ще направя филм, но по това време не знаех как да подходя към тъмното стихотворение. И така, на първо място осъзнах носталгичното аз НЕДОМЕН (В МЛАДЕЖТА) с Красногорск 3 и Фуджи Етерна в Швеция.
Четири години по-късно, в люто студения януари 2018 г., приятелката ми резервира ваканционен дом на Рюген. Когато видях заснежената тръстика на снимки, разбрах, че сега е моментът за ТРЪДЪК, ТРЪСТЪК, РАШЕ
(Оригинално заглавие: SÄV, SÄV, SUSA) беше дошъл. Бързо поръчах четири ролки Fomapan R100 на 16 мм директно от Foma (имаше пакет фотохартия безплатно) и опаковах изпитания Красногорск 3. Крънката рускиня, построена през 1992 г., никога не ме беше разочаровала и винаги ме впечатляваше със своята простота. За броени секунди можете да фокусирате обекта в големия, ярък визьор, като използвате обектива с ярко метеорно увеличение, а вграденият баланс на светлината прави външния светломер излишен. Това помага изключително много, когато ято диви гъски изведнъж се появи в небето, което искате да заснемете с камерата.
Трагичната поема, написана почти като балада в архаичен тон, е за млада, красива жена на име Ингалил, която „е отишла в езерото“. Предполага се, че тя е просто момиче, което се влюбва в благороден джентълмен и чийто социален напредък и щастие на любовта се презира от населението на селото със завист и негодувание. Фрьодинг знае как да излезе с много намеци относно причината за самоубийството („Те бяха наскърбени до смърт в Östanålid и Ingalill“) и именно поради неговото нежелание и доверието му в силата на поезията това прави много трогателно впечатление.
В руините на замъка Пансевиц намерих добро място за мечтание в Östanålid на стихотворението. Тъмните прозорци, порутените стълби, подобна на подземия изба, барове и бодливи шипки образуват омагьосано място, подходящо да визуализира мелодраматичните събития тук. Любопитните на вид овце в здрача напомнят на завистливите популации, докато белите лебеди и отраженията на светлината напомнят за невинността и красотата на Ингалил. Забравена и сега кална кърпа на блатистия бряг на езерото би могла да бъде халата й. Кой знае? Във всеки случай се зарадвах на тази находка и с охота я снимах на филм. Когато снимате стихотворение с тръстика в заглавието, няма как да не го покажете по някакъв начин. Тъй като това също ви излага на опасността от илюстрация, аз го поставих като един вид клип в началото и в края на филма. Докато в началото тръстиките изглеждат приятелски настроени, в крайна сметка тя е напълно подсветка и се е превърнала в черен, дълбоко тъжен силует, който завършва „погребалната песен“.
DW Griffith казва в последното си интервю през 1944 г .: „Това, което липсва на съвременния филм, е красотата - красотата на движещия се вятър по дърветата.“ За щастие сезоните изиграха роля в снимките: без постоянен вятър, който предупреждава природата, почти звуково музикално движение, ако проектът не беше осъществим. Ако седмицата на стрелбата започваше с искряща слънчева светлина, тя скоро нахлуваше, застудяваше и завършваше с дебел сняг, който се придържаше към клоните. Природата си играеше и извади всички пречки за преумора, но това също донесе някои трудности.
Поради студения студ от -10 ° C ходехме с ръкавици. Въпреки че бяха свалени само по време на завъртане, ръцете все още бяха оцветени в наситено червено в края на деня. След като блендата на Красногорск се хвана, което кара обектива за мащабиране да се развие. Отне му четвърт час, за да се върне правилно. Най-дългата четвърт час в живота ми! Но по време на снимките ми се случиха още нещастия. Вкъщи забравих тежкия статив Джото, който мислех, че съм взел със себе си на почивка. Затова отидох в Щралсунд, за да си купя там най-малко един прост, малък статив Rollei, който свърши изненадващо добра работа. Когато исках да започна да записвам звука с полевия рекордер на Tascam, обаче, заобиколен от почукването на кълвач в средата на гората, установих, че съм забравил и SD картата у дома! Затова отидох отново в Щралзунд. След това всичко вървеше добре, докато филмът неочаквано се скъса поради екстремния студ в последните няколко метра от последната ролка. Тъй като винаги нося чанта за преобличане, успях да разреша проблема за нула време в изкуствената тъмнина.
Докато снимах, забелязах колко различно се държат птиците пред камерата. Докато корморани и зеленоглави патици бягат в паника веднага щом се приближите с камерата, лебедите очевидно нямат търпение да направят своя велик вход. Подобно на Глория Суонсън в „SUNSET BOULEVARD“ на Били Уайлдър, където филмовата дива за последен път се носи по стълбите пред камерата.
Толкова бързо, колкото започна, кратката почивка на Рюген отново приключи. За разработването на материала си бях направил главата да отида направо до Andec Filmtechnik и да го предам лично, тъй като щяхме да докоснем Берлин по пътя към дома. Предприемането се оказа по-трудно от очакваното. Само пътят през Берлин ни даде допълнителни 1,5 часа с кола. Оттогава хваля персонала за доставка на колети, който освобождава нас хората от такива трудности. Но когато най-накрая пристигнах, Andec ме посрещна сърдечно, предаде моите филмови ролки и в рамките на една седмица те бяха идеално разработени и доставени в дома ми.
Веднага го проектирах върху стената и бях възхитен от красиво контрастираното черно и бяло, което напомня на филм на Бергман. Колкото и мистериозно да се надявах да бъде. След това изпратих материала на Ocho y Pico, както обикновено
в Мадрид, където Хосе Луис Санц създаде спиращ дъха трансфер на новия си 4K скенер. Когато редактирах филми, експериментирах повече от обикновено, напр. при мащабиране на изтръгнатата патешка вода в близък план, съчетана с кратка последователност от червени филми, които съзнателно се стряскат в черно-белия филм. В Мюнхен Клаус-Рюдигер Учик отново проговори текста и с прекрасния си глас сложи черешката на тортата на моя малък филмов проект.
SÄV, SÄV, SUSA празнува германската си премиера в петък, 16 ноември 2018 г. в състезание на 18-ия фестивал на късометражния филм във Фленсбург. Преди това той беше i.a. видян на филмовия фестивал Кери в Киларни, Ирландия.
Густаф Фрьодинг: „Schilf, Schilf, rausche“, Избрани стихотворения, Anacreon-Verlag, 1999. Превод от шведски от Клаус-Рюдигер Утшик. 185 страници. Формат A5. Обвързан. ISBN 978-3-932759-10-9
Тази статия се появи за първи път в списание Cine 8-16, брой 47, септември 2018 г.