Пол Б.

Испанският философ пледира за пълен разпит върху това, което основа демокрацията, и отбелязва пробуждането на „девиантите“ в историята. Радикална, радостна и поетична революция.

Философ, писател, историк на сексуалността, транс-мъж, испанецът Пол Б. Пречиадо, основен автор на съвременната мисъл за изследванията на пола, развива в своите книги енергична и блестяща критика на патриархалното общество. Похвален от младото поколение, този, който беше в продължение на няколко години във връзка с Вирджини Депентес, поставя под съмнение дискурса на психоанализата на трансджендърите в кратка, но мощна книга. Наскоро издаден от Grasset, „Аз съм чудовище, което говори с вас“ е не друго, а цялата лекция, която той изнесе през 2019 г. за 3500 психоаналитици от Школата на каузата на Фройд. През есента той ще възобнови семинара си за сексуалността, прекъснат от здравната криза, в Центъра Помпиду * и ще бъде куратор-философ в двореца Токио от септември. Интервю.

ТЯ. Какво имате предвид като използвате термина „чудовище“ във ваше отношение? ?

ТЯ. В книгата си представяте по-специално сексуалната двойственост като измислица ...

ТЯ. И за това вашата писалка във вашите книги е толкова литературна и поетична, колкото и философска и политическа ...

Пол Б. Пречиадо. Преди бях в областта на академичната философия, докато разбрах, че искам да бъда четен от всички, включително и от майка ми. Връзката ми с Вирджини Деспентес имаше много значение за това. Тя ме заведе в литературата, а аз я за есе. Имаше като кръстосано опрашване. За мен е важно тази революция, която се случва, да бъде направена чрез нежност, поезия. Дори ако някои смятат текстовете ми за насилствени, тази промяна трябва да премине през трансформация на желанието, на чувствителността. Защото мизогинията, хомофобията, расизмът са много дълбоко вкоренени. Ако чувствителността не се промени, няма да направим революция.

ТЯ. По същия начин излизате от ъндърграунда, който ви е изградил, за да отговорите на по-общи медии.

Пол Б. Пречиадо. Да, защото тази революция, „сготвена“ в ъндърграунда, днес е на улицата. И след това с годините се промених много. И видях, че всичко се променя около мен. Родителите ми, католици, консерватори, вдясно, са извървели невероятно пътуване. Преди, когато публикувах рубрика в Испания, майка ми ми се обаждаше, за да ми каже, че съм й съсипал седмицата, че вече не може да се явява на фризьора. Днес тя е тази, която отива във фризьорския салон с моите книги. Ако нищо не може да се промени, тогава няма смисъл да пишете, нито в политиката, нито нищо.