Плодовитата руска литература Суперпроф
15 май 2017 г., 8 минути време за четене
Това е общоприето понятие: произношението на руски е особено очарователно, особено когато става въпрос за овлажняване на r !
Този специален акцент радва ушите ни ... дори на FLE (френски като чужд език).
Така или иначе, има много причини за изучаването на руски език: желание да станеш учител по руски език, планираш да пътуваш до Русия, желание да направиш част от обучението си в рускоезична страна, обещавайки брак, емиграция ... или любов към руската цивилизация.
Именно тази последна област ще задържа цялото ни внимание днес, посещавайки славянската култура чрез нейната литература.
Това пътуване във времето, за откриване на Русия, славянските провинции и книги ще ви замая ... и желанието да станете двуезичен френско-руски !
Староруски продукти
Русия през Средновековието познава само зародиш от народната литература, повечето текстове са свещени и са на славянски (литургичен руски език).
Първите забележителни следи от произведения, нито правни, нито религиозни, датират само от края на периода: те са написани на староруски.
Но литературата не се ограничаваше само до писането ... По това време тя беше главно устна: Руските домове предават истории от поколение на поколение.
Това са очертанията, както отпечатъци от християнството, византинизма и древното езичество.
Тези народни приказки са в основата на руската литература (или по това време Словесность: „изкуството на думите“).
Научете руски | Курсовете за езици и разговори трябва да се комбинират с езиков престой | източник: visualhunt.com
Едва по-късно, в Просвещението, терминът Литература, запазен само за писмени текстове.
Повечето произведения на староруски са анонимни, като приказка за похода на Игор (края на 12 век).
Религиозният Аввакум отваря нови пътища за местния руски език, като съставя автобиографията си през 17 век: в него виждаме предшественик на съвременната руска лингвистика.
По това време се състоя първата уестърнизация, с въвеждането на театъра под егидата на Наталия Наричина, майка на цар Петър I !
Защо не вземете курс за руски език за начинаещи ?
Съвременни руски произведения и височината на руския романс
Русите, както казваха, изглежда променят лицето си с управлението на Петър I Велики (1682-1725).
Страната не само се западнява, но и отразява нейните корени и по-специално езика: известната граматика на поета Ломоносов (1711-1765) е по свой начин шедьовър, макар и граматичен, основател на съвременния руски език.
Той е създател и на първия университет в страната си и е част от първата руска литературна вълна.
Виждаме го в архитектурата на новия град Санкт Петербург, но също така и в основата на първите руски вестници и опростяването на използваните букви: кирилицата отстъпва място на руската азбука, проектиран чрез връзки с латинската азбука.
Прогресивната секуларизация на науката и образованието позволява развитието на нови литературни теми.
Транскрипция на руски като чужд език | Необходими са езикови умения за работа с руска клавиатура или кирилица | източник: stocksnap.io
Появява се любовната песен, точно като рицарските или приключенски романи.
Във вселената на тези нови Повести често намираме традиционни и популярни елементи на 100% руски, но също адаптации на успешни чуждестранни творби.
Героите са с готовност господа, а след това моряци, докато действието се развива все по-често в чужди страни, за да добави нотка на екзотика към цялото.
паралелно, това е рускоезичната поезия, която е изключително успешна в границите на империята.
Имената, които трябва да се запомнят и от които да се изследват майсторските произведения, са Тредиаковски (1703-1769) и Дерявин (1743-1816) за стиховете; Кантемир (1708-1744), Радищев (1749-1802) и Карамзине (1766-1826) за проза; докато Сумароков (1717-1777) и Фонвизине (1745-1792) бележат началото на националния театър.
Съвременният руски език, замислен благодарение на този първи и на Ломоносов, е умен брак между популярен език и църковнославянски, направен през 1755г.
За първи път в руската история нейният национален език беше стандартизиран !
С отварянето на царете за останалия свят, много неологизми се внасят от Европа за обозначаване на технически или концептуални реалности, непознати досега за източните славяни.