Няма плуг в Япония, където и да е градът!
В речта си на собствената си сватба Джордж Мойзе каза на гостите: „Простете ми, че не съм японец“.
Достатъчно беше да остане две седмици в Япония, през 2007 г., за да почувства, че там е „у дома“. Какво означава „домът“ за вас?
Пристигнах в Япония след една година пътуване. Беше тихо, това е всичко, което си спомням сега. Спрях, за да си поема дъх ... и останах тук. Може би „домът“ в крайна сметка означава мястото, където е съществото, което обичате.
Какво е 100% румънски, в багажа, който сте преместили от място на място?
Е, освен детските зими в Колентина, моите приятели (които винаги извивам, преди да си тръгна, за да порасна и да се поберат в куфара си), бутилка Т40 (наливане на ценители, 40-градусова ракия), пушен бекон ( за да не се разболявам тук от толкова здравословна храна), спомените на Йоан Гаврила Огорану за Румъния и килограм зърна, взети от Обор, в които майка ми слага груба сол, а не да прави гарги, не донесох нищо друго. Козелът на съседа е на мястото си, аз не пека на скара зад блока и не се бутам пред църквата или на промоции. Други традиции не спазват, с Pluguşorul не отивам, защото на японски aho означава лошо. Осъзнавате, че не е подходящо да се появявате с талангата пред вратата на мъжа, давещ се в маски.
Когато някой иска да чуе как звучи румънският език, каква дума или фраза му казвате?
Тъй като на японски, с изключение на „n“, всички съгласни трябва да бъдат последвани от гласна, бих могъл да ги сложа в струни с полюс, рог, конструкция и други по-сочни термини в съгласни. Но те обикновено ме питат как се казва Konnichiwa или Arigatou. Казвам им.
Япония, за която говорите, не е пощенска картичка Япония. Обаче: стигнахте ли най-сетне до Фуджи? Радвате се, когато черешите цъфтят?
Успях да достигна върха преди две години и да споделя тишината и изгрева с останалите.
Що се отнася до цветята, трябва да се каже, че освен сакура има и други, които имат своя момент на слава през цялата година. Когато се преместих там, където живея сега, си помислих, че съм излязъл на улицата с цветари, повечето от тях висят на огради, на всякакви подпори или директно на тротоара: саксии, саксии, саксии, саксии, повече dihai, отколкото в Sere Codlea . Това разяснение отне разбирането, че макар че те не са единствените, черешовите цветове имат специално място в душата на японците. На свой ред им се наслаждавах повече като бик Фердинанд, докато разбрах, че ще ми отнеме известно време, за да ги разбера. Историята на румънски приятел от тук, че нейната тригодишна дъщеря (наполовина японка) дойде при нея един ден и й каза: „Днес дойдох да плача“. Запитана какво се случи, тя отговори: „Ами, черешовите цветове паднаха на земята. Искаше ми се да плача. "
Имате много хумор, а японците, както ги описвате, рядко се смеят на други неща. Собственият ви хумор ви помага или ви обърква?
За да бъда честен, това ме обърква. Вървеше, като овчар.
От каква книга/филм/кулинарно изживяване се нуждае някой, който иска да има представа за Япония?
Ако ходите сутринта на езерото (езерото в Херъстрау също е добро, поради липса на нещо друго), вземете шепа жабешка коприна с леща и я намачкате за минута, без да се поддавате на патици, това означава, че можете да се справите с напълно японско меню. . Препоръчвам също два филма, еднакво трудни за смилане: „Жената от пясъците“ (адаптирано от книгата на Кобо Абе) и „Империята на сетивата“ (режисьор Нагиса Ошима). Последното предложение: книга, която японците не са погълнали (не е публикувана от години), написана от Масао Миямото, дума по дума би превела Закона на бюрократите или в английската версия Straightjacket Society.
Защо японец някога може да каже „Простете ми, че не съм румънец“?
За начина, по който знаем как да се радваме. От собствената си беда, от злото на друг, от това, че отново се вижда с приятел, от бира до домашен любимец, от изгрев слънце, от клюн Вероятно би могъл да ни завиди за шумния начин, по който показваме радостта си. По-малко останалите чувства.