Народни думи Воронеж истории - разговор с преводач Татяна Воронкина
Визитка
Татяна Воронкина случайно става преводач на унгарска литература: завършва словашки език и литература и едва по-късно научава унгарски. До момента са издадени четиристотин книги. Той е на осемдесет и девета година, но все още не е оставил писалката си и това е буквално: той пише на ръка, тъй като, както казва, го улеснява да стигне до душата на работата. Награден е с малкия кръст на Ордена за заслуги на Република Унгария.
Диалог на спомени и емоции
Посещението във Воронеж преди седем години също е живо в мен - припомни носителят на наградата Кошут драматург Зсуза Радноти, вдовицата на писателя. „Не мисля само за литературни събития, тъй като посетихме бившите окопи, а също и военното гробище в Рудкин, разположено на хълм над Дон Бенд. Гробището и паметникът, за които се грижи благодатта, бяха вълнуващо преживяване. Дори днес казвам какво е тогава: благодарение на съдбата и Божията благодат Ищван Örkény не почива там, където са написани имената на над 17 000 войници и където има много повече, останките на хора, паднали в битка и загинал в жестоки условия. охраняван, за да може да оцелее в ада и да пише за него. Годините, изминали от посещението ни, доказаха, че не съм сбъркал, когато казах при заминаването си, че чувствам, че е установен нов вид връзка между унгарците и Воронежите, диалогът със спомени и емоции започна. Добре е да се знае, че произведенията на Ищван Оркени имат голяма роля в това.