Конвенция №

Текст, публикуван в Официален вестник, част I бр. 302 от 25 ноември 1992 г.

Този документ подлежи на промяна. Купете документа в актуализиран формуляр или изберете a абонамент Закон5, който позволява достъп до всяка актуализирана форма.

Генерална конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Управителния съвет на Международното бюро на труда и заседаваща на 67-ата си сесия на 3 юни 1981 г.,

Потвърждавайки разпоредбата на Декларацията от Филаделфия, която признава "тържественото задължение на Международната организация на труда да подкрепи изпълнението в рамките на различните държави по света на програми, които могат да се изпълняват. Ефективното признаване на правото на колективно договаряне" и отбелязвайки, че този принцип е "напълно приложим за всички народи по света",

като се вземе предвид първостепенното значение на международните норми, съдържащи се в: Конвенцията за свобода на сдружаване и защита на правото на организиране, 1948 г .; Конвенция за правото на организиране и колективно договаряне, 1949 г .; Препоръка за колективно договаряне, 1951 г .; Препоръка за помирение и незадължителен арбитраж, 1951 г .; Конвенция и препоръка за трудови отношения в публичната служба, 1978 г. и Конвенция и препоръка за администрация на труда, 1978 г.,

Като се има предвид, че е желателно да се положат всички усилия за постигане целите на тези правила и по-специално общите принципи, съдържащи се в чл. 4 от Конвенцията за правото на организиране и колективно договаряне, 1949 г., и параграф 1 от Препоръката за колективно договаряне, 1951 г.,

като има предвид, че следователно тези правила следва да бъдат допълнени от подходящи мерки, основани на тези правила и предназначени да насърчават свободното и доброволно колективно договаряне;,

като реши да приеме различни предложения за насърчаване на колективното договаряне, което е четвъртата точка от дневния ред на сесията,

като реши да транспонира тези предложения под формата на международна конвенция,

прие на 1 юни 1981 г. следната конвенция, известна като Конвенция за колективно договаряне от 1981 г.

Част I Обхват и определения

ЧЛЕН 1 Юриспруденция

1. Настоящата конвенция се прилага за всички отрасли на икономическата дейност.

2. Степента, до която гаранциите, предвидени в тази конвенция, се прилагат за въоръжените сили и полицията, може да бъде определена от националното законодателство или практика.

3. Що се отнася до държавната служба, специални договорености за прилагането на тази конвенция могат да бъдат установени от националното законодателство или практика.

ЧЛЕН 2

За целите на тази конвенция, терминът колективно договаряне се прилага за всички преговори, провеждани между работодател, група работодатели или една или повече работнически организации, от друга страна, с цел:

а) определяне на условия на труд и заетост; и/или

б) регулиране на отношенията между наемащите работници; и/или

в) регулиране на отношенията между работодателите или техните организации и една или повече организации на работниците.

ЧЛЕН 3

1. В случай че националното законодателство или практика признават съществуването на представителите на работниците, както са определени в чл. 3 ал. б) от Конвенцията от 1971 г. за представителите на работниците, националното законодателство или практика могат да определят до каква степен терминът колективно договаряне включва също така за целите на тази конвенция преговори с такива представители. Списания (1)

2. Когато при прилагането на параграф 1 по-горе терминът колективно договаряне включва и преговори с представителите на работниците, посочени в настоящия параграф, при необходимост се предприемат подходящи мерки, за да се гарантира, че присъствието им не може да бъде обслужвано. да отслаби положението на заинтересованите работнически организации. Списания (1)

Част II Методи за приложение

ЧЛЕН 4

Когато прилагането на тази конвенция не е осигурено чрез колективни трудови договори, арбитражни решения или под каквато и да е друга форма, съобразена с националната практика, тя се извършва в съответствие с националното законодателство.

Част III Насърчаване на колективно договаряне

ЧЛЕН 5 Юриспруденция

1. Ще трябва да се предприемат мерки, адаптирани към националните условия, за да се насърчи колективното договаряне.

2. Мерките, посочени в параграф 1 по-горе, имат следните цели: Списания (1)

а) колективното договаряне трябва да бъде възможно за всички работодатели и за всички категории работници в отраслите на дейност, обхванати от тази конвенция;

б) колективното договаряне да се разширява постепенно до всички области, обхванати от ал. а), б) и в) от чл. 2 от тази конвенция;

в) да насърчава разработването на процедурен правилник, договорен между организациите на работодателите и организациите на работниците;

г) колективното договаряне не трябва да бъде възпрепятствано от несъществуването на правила, уреждащи неговото поведение, или от недостатъчността или неправилността на тези правила;

д) органите и процедурите за уреждане на трудови спорове да бъдат проектирани по такъв начин, че да допринасят за насърчаването на колективното договаряне.

ЧЛЕН 6

Разпоредбите на тази конвенция не представляват пречка за функционирането на системите за професионални отношения, в които се извършват колективни трудови договори в рамките на помирителни и/или арбитражни механизми или институции, в които страните доброволно участват в колективно договаряне.

ЧЛЕН 7

Мерките, предприети от публичните власти за насърчаване и насърчаване на развитието на колективно договаряне, ще бъдат предмет на предварителни консултации и, когато е възможно, споразумения между публичните органи и организациите на работодателите и работниците.

ЧЛЕН 8

Мерките, предприети за насърчаване на колективното договаряне, не могат да бъдат проектирани и прилагани по начин, който да възпрепятства свободата на колективното договаряне.

Част IV Заключителни разпоредби

ЧЛЕН 9

Тази конвенция не преразглежда нито една от съществуващите конвенции или препоръки.

ЧЛЕН 10

Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават и регистрират от генералния директор на Международното бюро по труда.

ЧЛЕН 11

1. Настоящата конвенция е задължителна само за членовете на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор.

2. Той влиза в сила 12 месеца след регистрацията от генералния директор на поне две ратификации от държавите-членки.

3. След това, за всяка държава-членка, тази конвенция влиза в сила 12 месеца след датата на регистрация на нейната ратификация.

ЧЛЕН 12

1. Всяка държава-членка, която е ратифицирала настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от 10 години от датата на първоначалното влизане в сила на конвенцията чрез документ, изпратен и регистриран от генералния директор на Международното бюро по труда. Денонсирането влиза в сила само след изтичане на периода от една година от регистрацията му.

2. Всяка държава-членка, която е ратифицирала тази конвенция и която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходния параграф, не е упражнила правото си да я денонсира съгласно настоящия член, е длъжна да нов период от 10 години и в резултат на това може да денонсира тази конвенция в края на всеки 10-годишен период, при условията, определени в този член.

ЧЛЕН 13

1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави-членки на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификации и денонсации, съобщени му от държавите-членки на Международната организация на труда.

2. Уведомявайки държавите-членки за организацията на втората ратификация, съобщена ѝ, генералният директор насочва вниманието на държавите-членки на организацията към датата, на която тази конвенция влиза в сила.

ЧЛЕН 14

Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава на генералния секретар на ООН за целите на регистрацията, съгласно чл. 102 от Устава на ООН, пълна информация за всички ратификации и всички актове на денонсиране, регистрирани в съответствие с предходните членове.

ЧЛЕН 15

Винаги, когато сметне за необходимо, Управителният орган на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и обмисля, ако е необходимо, да включи в дневния ред на конференцията въпроса за нейното цялостно или частично преразглеждане.

ЧЛЕН 16

1. Ако конференцията приеме нова конвенция, която преразглежда цялата или част от тази конвенция и само ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратифицирането от страна на държава-членка на новата конвенция за ревизия ще доведе, по право, без да се взема предвид чл. 12 по-горе, незабавното денонсиране на тази конвенция, при условие че новата ревизионна конвенция е влязла в сила;

б) от датата на влизане в сила на новата ревизионна конвенция, тази конвенция престава да бъде отворена за ратификация от държавите-членки.

2. Настоящата конвенция във всеки случай остава в сила по своята форма и съдържание по отношение на държавите-членки, които са я ратифицирали и които не ратифицират ревизиращата конвенция.

ЧЛЕН 17

Френският и английският текст на тази конвенция се прилагат еднакво.