Как близки до нас хора стават част от нас самите

„Той разбра, че тя е не само близка до него, но че сега не знае къде е свършила и е започнала“, пише Лев Толстой за любовта на благородника Константин Левин към Кити Щербатская. Понякога ставаме толкова близки с друг човек, че ние преставаме да разбираме къде свършва нашата собствена личност и къде започва чуждата. Това явление не е просто грандиозна метафора: изследователи от Университета на Вирджиния са открили, че хората са в състояние да се „интегрират“ с близки на „невронно ниво“.

Съдейки по получените данни, човешкият мозък разделя идеите за непознати и тези хора, които познаваме добре, на различни отдели. Проекциите на хора от близък социален кръг са преплетени с нашата самоидентификация на невронно ниво. „Приятели и роднини стават част от нас самите“, - казва професорът по психология Джеймс Коан. В работата си той използва изображения на ядрено-магнитен резонанс, за да оправдае факта, че хората силно се свързват с близките си.

В процеса на еволюция нашето съзнание е станало част от „невронния гоблен“, в който са вплетени онези хора, към които не сме безразлични. Коан обяснява това с факта, че за да оцелеем, се нуждаем от приятели и съмишленици, с които можем да гледаме на света с едно око. Колкото повече време хората прекарват помежду си, толкова по-сходни стават.

---