Испанска и португалска кухня
Когато испанците дойдоха в Централна Америка като завоеватели по време на пътуванията на Христофор Колумб, те взеха със себе си своите хранителни навици, но и кулинарното си откритие, и обогатиха испанската кухня с непознати досега за тях продукти, използваните в кухнята на маите. Мексико се превърна в испански посредник в европейската кухня, откъдето идват доматите, лютите чушки, царевицата и шоколадът.
Сега никой не търси начин да получи вездесъщите и местни продукти, достигнали до Европа чрез испанските завоеватели. И може би много малко хора смятат, че разликите в хранителните навици на двата иберийски народа, заедно с много прилики - като португалската кухня е малко по-пикантна и по-богата от испанската - може да се обясни и с факта, че португалците са пристигнали не само през Латинска Америка, но испанците, но също така и там, където първоначално е тръгнал Колумб, но се озовава в Америка: до Индия и извън нея. От това следва, че се използват няколко подправки, като кимион, кориандър, който не е роден в испанската кухня.
Разбира се, както Испания, така и Португалия имат своите типични национални ястия и те варират в различните държави, дори в зависимост от региона. Ако нещо може да се нарече испанско национално ястие, поне толкова правилно, колкото имаме гулаш, то паеля е това. Името си е получил от двуухата, тежка желязна тава, в която е традиционно направена. Незаменима съставка в пилешко, раци, миди, ориз, грах, чушки. Произхождащ от Валенсия, той има много вариации, на места е обогатен и със свинско месо и колбаси. Друг специалитет е зарзуела, ястие, състоящо се от филийки риба, омар, скариди, миди, овкусени с шунка, бадеми, бяло вино. И двете иберийски страни са крайбрежни, а и двата народа плават, така че е естествено рибните ястия да са популярни на целия полуостров, особено тези от треска.