Има представяне от френски на l; Английски"
ИНТЕРВЮ - Френският стана англицизиран. Лингвистът и писател Пиер Фрат анализира това обезпокоително явление, което се налага.
Публикувано на 02/02/2017 в 15:35, актуализирано на 03/02/2017 в 18:27
Нито европейските институции, нито политиките, нито научните изследвания и университетът са наясно с това явление и все още. в ход е англизирането на френския език.
За много чуждестранни говорители изучаването на френски „е да влезеш в богата, мощна и хуманистична култура“, казва Пиер Фрат, професор по английска лингвистика в университета в Реймс. За много французи обаче езикът на Молиер не е това, което беше. Още по-лошо, той се превърна в език на „периферията“ в полза на английския, идиомът на модерността. Защо това "подаване"?
Авторът на Signe, Référence et Usage (2007) анализира за Le Figaro този „антропологичен“ и „културен“ феномен, който се разиграва в момента.
LE FIGARO - Английският ли е езикът на утрешния ден във Франция?
Пиер Фрат - Не мисля, че английският ще стане езикът на Франция в обозримо бъдеще. Въпреки това може да заеме области, заети преди от френския език, особено в научната сфера, ако научните изследвания и висшето образование продължат да преминават към английски. След това ще станем свидетели на така наречените загуби на домейни: французите вече няма да могат да говорят за знанията си на техния език.
Има само няколко езика, способни да изразят съвременния свят като цяло. Френският е един от тях, заедно с английски, немски, италиански, руски, арабски, японски, китайски и няколко други. Повечето от останалите 5 до 6000 езика на планетата нямат думите за това. Те биха могли да ги придобият, но не без големи усилия на неологията и преподаването. Това не е така. Напротив, в днешно време има истинска фиксация върху английския, което означава, че сме склонни да заменим езика си с английски, дори ако той е напълно оперативен, както все още е френският.
Защо това "фиксиране"?
Някога Франция е била в центъра на своята империя, империя, както териториална от 16-ти, така и особено от 19-ти век, с колонии на пет континента, а също така и културна и езикова, тъй като се е възползвала от много голямо влияние от Средновековието. Тъй като беше в центъра на света, тя не се интересуваше много от случващото се в периферията. Следователно много малко французи са научили арабски, уолоф или виетнамски, например ... От друга страна, народите от периферията са научили централния език, френския.
„Ако другите ви доминират, това е така, защото вашата култура и езикът ви несъмнено са по-ниски или защото искаме да повярвате в това“
Днес вече няма империя и французите осъзнаха, че съставляват само около 1% от световното население. Влиянието му върху световните дела все още е значително, несъразмерно с демографското му тегло, но французите имат усещането, че то е в упадък и че страната им се е преместила от центъра на империята си в периферията на друга. Съединени Американски щати. След това те правят това, което обикновено правят периферните народи: те учат централния език, в случая английски, който се е превърнал в език на модерността. Има представяне на английски език.
Откъде идва това подаване?
Това е сложен феномен. За да има подаване, трябва да има две. Свикнали сме да представяме езиците, които изчезват, като жертви на доминиращите, които често въвеждат, вярно, политики в полза на своя език. Въпросът е, че за да работи, доминираният трябва да го приеме.