Gy натъпка главите на децата с "приятеля" на Rákosi Magyar Nemzet
Присъствахме на лекция на литературния историк Габриела Комароми в Националната библиотека на Сечени, която под заглавие Деца и пропаганда изследва пропагандните ефекти, с които трябва да се сблъскат Апагагписти и Аваглийскиска между 1896-те и петдесетте години, унгарска детска литература.
Според изследователя на детската литература този период, който се вклинява между двете златни епохи - началото на века, белязан от имената на Ференц Мора, Геза Гардони и Фриги Каринти, и времето на Шандор Верес, Ервин Лазар, Ева Яниковски. Между двете световни войни, когато беше най-плодотворният период за литература за възрастни, детската литература стигна до изумителни дълбини; тогава в първите години на комунизма двамата бяха изведени на едно и също ниво, беше и ужасно - очерта литературният историк.
Топосът се появи след честването на хилядолетието от 1896 г., че всяко езеро в Унгария, Швабско, Рац и Олах, иска да бъде унгарско, което също беше публикувано в младежката проза: Арпад Абаний Историята на три храбри унгарски долара и ефрейтор - вид унгарски трима, предназначени за бодигард - главният герой е унгарски ефрейтор и трима войници - олах, саксонец и евреин.
Шокиращо е да видиш малки деца в моряшки блузи или боси в приветстващата тълпа на кадри, направени при избухването на Първата световна война, каза Комароми и е факт, че войната беше популярна тема в детската литература.
Например, лордът на Zsigmond Mackó Sebők, който беше при всяка иновация - където автомобилът беше изобретен, се качваше в кола, но също така участваше в подземното откриване и празненствата на хилядолетието - също не можеше да остане извън войната. Фигурата, която се появява като Тъпане в добрия приятел, силно коментира военните доклади. „Унгарските хусари удрят, мускулите биват нокаутирани; вие, тези проклети хусари, режете мускус като тютюн, като лук, като гулаш! ” Обяснява на жена си. Но самият той също е доброволец като войник, прекосявайки също италианския и руския фронт.
Имаше вестници, които бяха оставени за дълго време, имаше и антивоенни писания, като „Кралят на седемте“ на Бела Балас, но те бяха потиснати от произведенията, които оживиха шумно войната.
Астероидната революция от октомври 1918 г., след загубената война, не само революционизира политиката: много детски писатели-хуманисти, на които им беше достатъчно войната, с радост се присъединиха към новата линия, но много скоро, през януари, те се разочароваха от всеизпращащия Károlyi правителство. Елек Бенедек регистрира печалния факт в „Добрият приятел“:
„Всеки е враг на унгареца“.
Детски вестници съобщават за мирни преговори, един милион мъртви, два милиона инвалиди, а внуците на Кошут молят Уилсън за по-справедлив мир в католическата детска вестник.
По времето на пролетарската диктатура и червения терор вече беше пълно, че детските писатели бяха изправени пред системата; Тогава Мария Бласко започва да пише книгата за деца „Приключенията на унгарските Миси в Червения свят“, която на практика