Двуезичието или защо списанието и порталът за унгарско неделно семейство се изчерпват
4 декември 2015 г. 00:28
Декрет с общо приложение, приет през 1995 г., беше оспорен от обвинението. В Соморжа решението на представителния орган за двуезичието беше незаконно, вместо това депутатите приеха меморандум.
Глупостта като задържаща сила?
Не знам съдържанието на оспорения декрет, но всички знаем, защото живеем, че унгарците в Словакия (някои казват, планински, други планински) са принудени непрекъснато да се борят за родния си език. В миналото имаше много мнения за това от автори с различна тежест, но по-рядко за използването на езика на мнозинството, по-точно как унгарският в Словакия може да се отнася към словашкия език. На интернет форум прочетох от, да речем, образован унгарец, за мен напълно неприемливо, изумително мнение, според което всеки, който говори езика на мнозинството, не може да бъде добър унгарец, почти предател. Според него знанието на държавния език е предпоставка за загубата на унгарска идентичност. Човекът, който никога не е оказал влияние, направи паралели между населените от унгарците региони Трансилвания и Южна Словакия, като каза, че хората в Трансилвания могат да живеят без знания на румънския език. Бих могъл да игнорирам такива земни и фалшиви възгледи, ако не знаех, че относително много хора в Унгария се идентифицират с тях. Бих искал да вярвам, че повечето унгарци в Словакия не мислят така.
Кой е добрият унгарец?
Факт е, че унгарският все още изчерпва! (Също и в Унгария.) Очевидно повечето хора винаги избират по-лесния начин и се подготвят. Не само по въпроса за националната идентичност, по всичко. Духът на стадото доминира навсякъде по света. За съжаление училището с унгарски език вече не е гаранция за поддържане на информираността на децата за унгарството. Най-лесният начин да се филтрира това е от разговорите, уловени от студенти, и все повече от тях смесват двата езика, понякога без инхибиция.