Голямото руско корабокрушение - Le Temps
В този добре документиран роман, който призовава няколко поколения, Марк Дюгайн преразглежда руската история на сталинисткия терор до появата на бившия агент на КГБ Владимир Путин. Всичко се промени? Нищо не е по-малко сигурно, предполага авторът.
Марк Дюгайн. Обикновено изпълнение. Gallimard, 350 p.
Все още във всички спомени потъването на подводницата „Курск“, преименувана на „Оскар“ от Марк Дюгайн, служи като емблема и стръв за този мощен роман. Отвъд този зловещ епизод, който се случи през август 2000 г. в Баренцово море, авторът успява, благодарение на добродетелите на уникален разказвач, самият той да е основен герой, да свърже няколко истории, които всъщност образуват само една единствена, тази на съвременна Русия.
Първа вноска: Олга Атлина е еврейка рускиня, толкова наясно с руския антисемитизъм, че счете за разумно да изтрие истинското й име Алтман Тази жена лекар има „вълшебен“ дар за облекчаване на болката. В деня, в който милиционер дойде да я вземе от работното й място през 1952 г., тя помисли, че е ред да бъде депортирана. След дълги и унизителни издирвания тя се озовава лично пред Сталин. Старият тиранин, предавайки натъртеното си тяло на „вълшебните“ ръце на Олга, й се доверява и й предлага малък урок по диалектиката на терора. Държавна причина срещу личния живот, Олга е принудена да се разведе, за да запази парадоксалната тайна на Сталин, който се кълне само в научната медицина и въпреки това отстъпва на добродетелите на своите "магически" ръце.
Втора част: метеорният възход на младия офицер от КГБ Плотов, точно копие на Путин, по време на разпадането на съветския режим. Павел, разказвачът, професор по история, син на Олга, видя съветския крах, а след това удушението на олигарсите върху богатството на страната. Той рисува витриолен портрет на Путин, студено-интелигентен апаратчик, амбициозен, циничен, насилствен и демагог. Синът на Павел Ваня е млад морски офицер, който загива при потъването на Курск.