Фразеологични средства и техният превод - стр
Начало> Документ
ФРАЗЕОЛОГИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И ТЕХНИЯТ ПРЕВОД
Фразеологичните въпроси и общият проблем на различните комбинации от думи на различни езици са изключително важни както за практиката, така и за теорията на превода: те често представляват големи практически трудности и предизвикват голям теоретичен интерес, тъй като са свързани с разликата в семантичните и стилистичните функции, изпълнявани от думи на различни езици с едно и също материално значение и с разлика в комбинациите, в които такива думи влизат в различни езици. Можем дори да кажем, че именно по време на превода се разкрива специфичността на комбинациите, присъщи на даден език, които иначе не биха могли да бъдат забелязани.
Изключителният швейцарски лингвист Чарлз Бали пръв се обърна към систематизацията и класификацията на явленията на фразеологията в своята книга „Френска стилистика“ („Traité de stylistique française“, първо издание - 1909 г.), изградена до голяма степен върху сравнения с немския език., той установи в него два основни типа словесни комплекси (в ред на нарастваща степен на сплотеност на компонентите) - фразеологични групи и фразеологично единство (с шест подгрупи в рамките на тези и други) 1 .
За разлика от Бали и Виноградов, които продължиха да дефинират и класифицират фразеологичните единици от съвременното състояние на езика и ги разграничиха от свободните комбинации, Б.А. В допълнение, имайки предвид влиянието на традицията на употребата на думи върху свободните комбинации, тяхното по-голямо или по-малко ограничение от тази традиция, т.е. тяхната далеч от пълната свобода, Ларин ги определи с термина „променливи“ и също така ги въведе в границите на неговата класификация, която по този начин обхваща цялата област на езика. Тази класификация включва три заглавия (с цел увеличаване на обединяването): 1) променливи фрази, които също включват стабилни фразеологични комбинации (в терминологията на Виноградов); 2) стабилни метафорични фрази, ясно разграничени от „наличието на стереотипност, традиция и метафорично преосмисляне, отклонение от първоначалното значение, алегорично приложение“, което все още е напълно разбираемо в съвременния език; 3) идиоми, които се различават от предишната група „в по-деформиран, съкратен, далеч от първоначалния състав (лексикален и граматичен) и забележимо отслабване на семантичната артикулация, която определя метафората“ 1, с други думи, смисълът е мотивиран тук . Втората и третата рубрика напълно съответстват на „фразеологични единства“ и „фразеологични сливания“ от класификацията на Виноградов.
За теорията на превода именно тези три класификации на фразеологични единици, които в много отношения съществено се припокриват или частично съвпадат, представляват особен интерес, тъй като имат общ лингвистичен характер, тъй като основно се основават на семантичен критерий и следователно са приложим за широк спектър от езици - за разлика от редица други. понятия и класификации, предназначени или за един специфичен език, или за език от определен морфологичен тип (както например в А. I, Smirnitsky 2 и NN Amosova 3, което означава английски или в по-широк смисъл езикът на аналитичната система - и съсредоточавайки се върху структурните характеристики на фразеологичните единици). От гледна точка на превода, такива характеристики на фразеологичните единици са изключително важни като степента на семантично единство или отделяне на техните елементи, степента на яснота или неяснота на мотивацията (наличие или загуба на вътрешна форма, образност), стилистично оцветяване.